възхвалил

Речник на българския език

1. възхвалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхвалил е производна форма на възхваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възхвалил — мин. деят. св. прич. м. р.

възхвалил е производна форма на възхваля (мин. деят. св. прич. м. р.).