възхвалело

Речник на българския език

1. възхвалело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхвалело е производна форма на възхваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхвалело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възхвалело е производна форма на възхваля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).