възторгнело

Речник на българския език

1. възторгнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгнело е производна форма на възторгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възторгнело е производна форма на възторгна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).