възторгнел

Речник на българския език

1. възторгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възторгнел е производна форма на възторгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възторгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възторгнел е производна форма на възторгна (мин. деят. несв. прич. м. р.).