възторгнало си

Речник на българския език

1. възторгнало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възторгнало си е производна форма на възторгна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгнало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възторгнало си е производна форма на възторгна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).