възторгнало е

Речник на българския език

1. възторгнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгнало е е производна форма на възторгна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгнало е е производна форма на възторгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).