възсядало

Речник на българския език

1. възсядало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възсядало е производна форма на възсядам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възсядало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възсядало е производна форма на възсядам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възсядало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възсядало е производна форма на възсядам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възсядало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възсядало е производна форма на възсядам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).