възсядал

Речник на българския език

1. възсядал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възсядал е производна форма на възсядам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възсядал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възсядал е производна форма на възсядам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възсядал — мин. деят. св. прич. м. р.

възсядал е производна форма на възсядам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възсядал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възсядал е производна форма на възсядам (мин. деят. несв. прич. м. р.).