възстановявал

Речник на българския език

1. възстановявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възстановявал е производна форма на възстановявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възстановявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възстановявал е производна форма на възстановявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възстановявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възстановявал е производна форма на възстановявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възстановявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възстановявал е производна форма на възстановявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).