възсиял си

Речник на българския език

1. възсиял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възсиял си е производна форма на възсияя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възсиял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възсиял си е производна форма на възсияя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).