възсияел

Речник на българския език

1. възсияел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възсияел е производна форма на възсияя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възсияел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възсияел е производна форма на възсияя (мин. деят. несв. прич. м. р.).