възседнете

Речник на българския език

1. възседнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

възседнете е производна форма на възседна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възседнете — повелително наклонение, мн. ч.

възседнете е производна форма на възседна (повелително наклонение, мн. ч.).