възседнело

Речник на българския език

1. възседнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възседнело е производна форма на възседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възседнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възседнело е производна форма на възседна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).