възседнел

Речник на българския език

1. възседнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възседнел е производна форма на възседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възседнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възседнел е производна форма на възседна (мин. деят. несв. прич. м. р.).