възседнало

Речник на българския език

1. възседнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възседнало е производна форма на възседна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възседнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възседнало е производна форма на възседна (мин. деят. св. прич. ср. р.).