възседнал

Речник на българския език

1. възседнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възседнал е производна форма на възседна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възседнал — мин. деят. св. прич. м. р.

възседнал е производна форма на възседна (мин. деят. св. прич. м. р.).