възроптаел

Речник на българския език

1. възроптаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възроптаел е производна форма на възроптая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възроптаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възроптаел е производна форма на възроптая (мин. деят. несв. прич. м. р.).