възродило

Речник на българския език

1. възродило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възродило е производна форма на възродя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възродило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възродило е производна форма на възродя (мин. деят. св. прич. ср. р.).