възразяло

Речник на българския език

1. възразяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразяло е производна форма на възразя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възразяло е производна форма на възразя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).