възразявах

Речник на българския език

1. възразявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възразявах е производна форма на възразявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възразявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възразявах е производна форма на възразявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).