възразявало съм

Речник на българския език

1. възразявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възразявало съм е производна форма на възразявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възразявало съм е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възразявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възразявало съм е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).