възразявало си

Речник на българския език

1. възразявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възразявало си е производна форма на възразявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възразявало си е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възразявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възразявало си е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).