възразило си

Речник на българския език

1. възразило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възразило си е производна форма на възразя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възразило си е производна форма на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).