възразило
1.
възразило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възразило
е производна форма
на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възразило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възразило
е производна форма
на възразя (мин. деят. св. прич. ср. р.).