възразели

Речник на българския език

1. възразели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възразели е производна форма на възразя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възразели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възразели е производна форма на възразя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).