възпряхте

Речник на българския език

1. възпряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възпряхте е производна форма на възпра (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възпряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възпряхте е производна форма на възпра (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).