възпряха

Речник на българския език

1. възпряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпряха е производна форма на възпра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възпряха е производна форма на възпра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).