възпрях

Речник на българския език

1. възпрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възпрях е производна форма на възпра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възпрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възпрях е производна форма на възпра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).