възпрял си

Речник на българския език

1. възпрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпрял си е производна форма на възпра (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпрял си е производна форма на възпра (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възпрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпрял си е производна форма на възпра (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).