възпряло си

Речник на българския език

1. възпряло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпряло си е производна форма на възпра (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпряло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпряло си е производна форма на възпра (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпряло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпряло си е производна форма на възпра (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).