възпряло

Речник на българския език

1. възпряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпряло е производна форма на възпра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпряло е производна форма на възпра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпряло е производна форма на възпра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възпряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпряло е производна форма на възпра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).