възпряла

Речник на българския език

1. възпряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпряла е производна форма на възпра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпряла е производна форма на възпра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възпряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

възпряла е производна форма на възпра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възпряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възпряла е производна форма на възпра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).