възпрял

Речник на българския език

1. възпрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрял е производна форма на възпра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрял е производна форма на възпра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпрял — мин. деят. св. прич. м. р.

възпрял е производна форма на възпра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпрял е производна форма на възпра (мин. деят. несв. прич. м. р.).