възпроизвеждал

Речник на българския език

1. възпроизвеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпроизвеждал е производна форма на възпроизвеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпроизвеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпроизвеждал е производна форма на възпроизвеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпроизвеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпроизвеждал е производна форма на възпроизвеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпроизвеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпроизвеждал е производна форма на възпроизвеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).