възпретнело

Речник на българския език

1. възпретнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпретнело е производна форма на възпретна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпретнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпретнело е производна форма на възпретна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).