възпретнел

Речник на българския език

1. възпретнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпретнел е производна форма на възпретна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпретнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпретнел е производна форма на възпретна (мин. деят. несв. прич. м. р.).