възпретнало

Речник на българския език

1. възпретнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпретнало е производна форма на възпретна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпретнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпретнало е производна форма на възпретна (мин. деят. св. прич. ср. р.).