възпретнал

Речник на българския език

1. възпретнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпретнал е производна форма на възпретна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпретнал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпретнал е производна форма на възпретна (мин. деят. св. прич. м. р.).