възпрете

Речник на българския език

1. възпрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

възпрете е производна форма на възпра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възпрете — повелително наклонение, мн. ч.

възпрете е производна форма на възпра (повелително наклонение, мн. ч.).