възпрепятствувал е

Речник на българския език

1. възпрепятствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствувал е е производна форма на възпрепятствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпрепятствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствувал е е производна форма на възпрепятствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпрепятствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствувал е е производна форма на възпрепятствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).