възпрепятствал е

Речник на българския език

1. възпрепятствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствал е е производна форма на възпрепятствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпрепятствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствал е е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпрепятствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствал е е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).