възпрепятствало си

Речник на българския език

1. възпрепятствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствало си е производна форма на възпрепятствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпрепятствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствало си е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпрепятствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствало си е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).