възпрепятствало е

Речник на българския език

1. възпрепятствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствало е е производна форма на възпрепятствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпрепятствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствало е е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпрепятствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствало е е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).