възпрепятствали

Речник на българския език

1. възпрепятствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възпрепятствали е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпрепятствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпрепятствали е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възпрепятствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възпрепятствали е производна форма на възпрепятствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възпрепятствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възпрепятствали е производна форма на възпрепятствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).