възпрепятствал

Речник на българския език

1. възпрепятствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствал е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпрепятствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствал е производна форма на възпрепятствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпрепятствал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпрепятствал е производна форма на възпрепятствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпрепятствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпрепятствал е производна форма на възпрепятствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).