възправило си

Речник на българския език

1. възправило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възправило си е производна форма на възправя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възправило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възправило си е производна форма на възправя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).