възправило е

Речник на българския език

1. възправило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възправило е е производна форма на възправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възправило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възправило е е производна форма на възправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).