възправели

Речник на българския език

1. възправели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възправели е производна форма на възправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възправели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възправели е производна форма на възправя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).