възправела

Речник на българския език

1. възправела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възправела е производна форма на възправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възправела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възправела е производна форма на възправя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).