възпламеняло

Речник на българския език

1. възпламеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпламеняло е производна форма на възпламеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпламеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпламеняло е производна форма на възпламеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).